Автор: Кристиана Белова, 12Б клас, ЧПГЧО “ЧЕЛОПЕЧ”

Не вярвам да има ученик, който поне веднъж да не е чувал хората да казват, че математиката е навсякъде около нас и най – често учителите ни по математика, които упорито твърдят, че това, което учим в час ще ни е нужно и в бъдеще, а ние все така отказваме да повярваме. С времето се оказва, че действително много от нещата в нашия живот са пряко свързани с нея и макар да не ни се иска, трябва да приемем, че без всички сложни формули и геометрични фигури светът няма как да бъде същия. След като допуснем, че той е една заплетена съвкупност от математически уравнения, какво би значело това за човек, който не само вижда математиката навсякъде около себе си, но и я превръща в целия си свят?

Алипи Матеев не избира математиката, тя избира него. Роден на 17.май 1914 год. в с. Челопеч още от съвсем малък проявява голямо ученолюбие, а за това допринасят и неговите родители. Баща му Никола Матеев бил ученик на големия български писател Тодор Влайков и прекарва цялата си трудова дейност като учител, почти изцяло в Челопеч. Майка му също била интелектуална личност. Едва 6 – годишен сам се научава да чете и пише. Алипи Матеев завършва прогимназия в Челопеч, където под влияние на учителя си Ченко Клисаров обиква математиката и тази любов не го напуска до края на живота му. Продължава в Пирдопската смесена непълна гимназия и във Втора софийска мъжка гимназия. Между голямото желание на Алипи да се отдаде на любимата математика и осъществяването му възниква бариера, защото семейството не може да осигури нужната издръжка. Математиката и тогава не изоставя Алипи Матеев и той открива начин да продължи по пътя към целта си. Единствената възможност за следване е като дете на учителско семейство да получи стипендия като студент по физика. След спечелване на конкурсен изпит той следва и завършва физика с отличен успех, веднага след което успешно полага и всички изпити по математика. През 1938 год. заминава на специализация с френска стипендия по теория на функции­те в Париж, но не успява да я завърши докрай поради началото на Втората световна война.

Той става асистент в катедрата по геометрия в Софийския университет, а от 1962 год. вече е редовен професор по геометрия. Прави проучвания върху математическата статистика, субхармоничните функции, комплексния анализ и др. Най-многобройни са трудовете на професор Алипи Матеев в областта на диференциалната геометрия, където подлага на изследване кривите линии, праволинейните повърхнини, конгруенциите и комплексите от прави, векторното поле. В продължение на няколко години бива председател на Българското математическо дружество. На всички административни постове бива уважаван ръководител, който действал компетентно и авторитетно, строго, честно и човечно, а понякога и доста хумористично, като остава запомнен и с много от своите майтапи и вицове. Алипи Матеев умира през 1979 год., като не само смело и безспирно преоткрива сложната наука и украсява с нея целия си живот, но и успява да дари света с част от собствената си математика.

Алипи Матеев вижда красотата в сложните задачи и уравнения, но ние може да я видим дори там, където на пръв поглед изглежда незабележима. Виждаме я в красотата на нотите в музиката, в техниките в изобразителното изкуство и изящните шедьоври, в измерванията в архитектурата, нужни за построяването на величествените сгради и паметници. Не е нужно да си математик, за да намериш красивото в математиката, нужно е само да ѝ дадеш шанс, а тя няма да те разочарова. Поради тази причина през 2019 година ЧПГЧО „ЧЕЛОПЕЧ“ печели и продължава да работи по международен проект „Maths is all around”, свързан с изучаването на математика, който има за цел да накара учениците да преосмислим значението на този предмет, да открием, че математиката може да бъде приятна и интересна и че не винаги трябва да я срещаме под формата на трудни задачи, което често ни кара да се предаваме още преди да сме започнали. Математиката е много по – пъстра и разностранна, когато успеем да я пречупим през нашия поглед. Проектът предлага един по – забавен и нестандартен начин да намерим онази част от математиката, която смятаме за красива, нашата част, а както вече установихме тя е навсякъде, просто не бива да спираме да я търсим.

Източник на информация: Музей: математика и информатика в България